Как създавам живота си. Всеки миг пресътворява човек част от себе си, това което е, това, в което вярва. На съзнателно и подсъзнателно равнище той непрестанно създава своите преживявания, своята действителност. Всъщност, откривайки себе си човек върви отвън навътре. Външните слоеве на нашата същност са утвърдените вярвания, идеи, норми, ограничения и т.н. , сродни за едно поколение, за един народ, за една общност,за семейството …Подсъзнателните проекции на действителността са сътворени от ума чрез мислите, които човек отглежда и захранва. Може да излизат от подсъзнанието
-лични неща и модели, може да се преповтарят общи модели от обществото и обкръжението. Мислите показват в каква посока върви. Когато ги захранва с енергия те растат и се проявяват - дори с отричане и потвърждение, то си е насочена енергия. Само когато директно ги пропуска и не ги подкрепя с нищо не се включват в живота му. Работата е там, че желанието и осъждането, любовта и омразата еднакво силно привличат към живота нещата. Колкото по силно мислим за нещо и влагаме чувства, толкова по силно го привличаме.
Минават покрай нас неща, наблюдаваме как се случват на други хора. В този миг е избор.
Човешкото съзнание е устроено да разделя нещата на противоположни двойки за да избере кое според него е добро или лошо, топло или студено, силно или слабо. След като веднъж изберем с мисли, думи, действия и състояние можем да го интегрираме, да го направим част от живота си.
Мисля, че преди да го разделим всяко нещо е било кръг - мисъл,думи,действие и състояние. Сега съзнателно се използва по вече посоката първо идеята, мислите, думите, делата и като резултат състояние “Бре, колко съм доволен.” Според мен и обратният ред работи прекрасно. Състоянието, “съм” създава съответните проявления и събития.
Мислите показват какво предстои да създаде и преживее всеки. Те насочват енергията.
Когато мисли за нещо и му се радва то расте сякаш се отваря врата ,а идеята и мисълта, че нещо го няма, не достига затвърждава и увеличава недостига. Ако пожелае промяна за себе си и мисли за нея утвърдително, с радост, дава и сила и енергия. Да се мисли за миналото създава застой , а животът е движение.
Колкото човек е по сигурен в своите избори, идеи, мисли, толкова по малко се поддава да преповтаря обществени нагласи, които са стари и се въртят в порочен кръг. За да има спирала и развитие трябва да се разширяват всички идеи непрестанно т.е. твърдите идеи са отворени за нови неща , потвърждаващи направените избори. Когато съзнанието е отворено за нови неща (няма страх от промяната) , когато знанието и информацията не се задържат и свободно се споделят, няма лични привързаности, то тогава новите неща се свързват с човека лесно, естествено, има резонанс и мислите са силни и ясни. Знанието на природните закони освобождава човека от страха и напрежението.
Мечтите са мисли от божествено ниво, зависи от човека как ги чувства и сътворява. Това са архетипни идеи и според въображението, което е врата към божествения свят, където всичко е възможно, и според вярата или знанието, че е възможно.
Всеки човек е творчески дух, животворяща душа и тяло, с които реализира пътя си, живота си , “тук и сега". Животът, в който е съсредоточено съзнанието е миг от многото мигове, както гледането на небето е миг от този ден и час, както случващото се се в момента събитие или спомен заема цялото внимание и сякаш нищо друго няма, както от многото отворени прозорци в компютъра сега се съсредоточаваме в един. Духът обхваща всичко, той го причинява и в него е силата и знанието. Като светлината, която осветява кинолентата и хоп - филм, действие, драма, радост. Душата е тази кинолента. В нея са запечатани много мигове, във всеки има мисъл, чувство, действие, състояние. Осветени и преживени във всеки миг от вечността те ни дават възможност да проявим себе си, да се преживеем, да направим нов избор, да знаем, да бъдем, да можем.
Всеки човек е звездно небе, всеки миг - звезда.
Съсредоточен в духа човек вижда цялостно причините и следствията, усеща силата и свободата си и знанието расте.
Когато вземеш решението да избираш и сам да решаваш, да преживееш своя живот, да сътвориш по свой начин всеки миг, вратата за огромната енергия на духа се отваря, светлината расте и разбираш кои мисли, идеи, неща са твои и кои си приел и повтаряш по инерция, по подразбиране. Будното съзнание за всяка мисъл бързо отсява наслоените отвън и битуващи в общото съзнание идеи, модели на поведение, мисли, … Там пише “Грешно е да обичаш двама души, може само по един” , а душата ти обича света - повярвай на себе си.
Сега и винаги. Вътре в човека е истината. Животът е просто и прекрасно устроен - когато преживяваш себе си - получаваш своите отговори и даряваш света с неповторимостта на това което СИ ! Когато живееш според правила и идеи, в които не вярваш, от страх, от мързел, по инерция - това е “техният живот", клишето, рамката, матрицата. Събуди се, човече, ако искаш.
Решенията отвътре определят посоката, отварят вратите. Търсиш ли, намираш.
Чувството за вина е заложено на подсъзнателно ниво и означава използване на енергията в разрез с космическите закони. То е в коренната чакра. Когато се чувстваш виновен отваряш възможност за въздействие направо в корена на своята енергийна същност. Силни страсти отварят и осветяват състоянието на това ниво, може и да го трансформират..
Спорът, като убеждаване на някого , че неговите идеи са погрешни е свързан с отнемане на енергия. Споделянето на знание , като оставяш свободния избор на човека да реши какво да интегрира от споделеното е енергия космическа, свободна, от извора.
Увереността в себе си дава сила и радост направо от духа в нас, опора за разширяване на мирогледа и за приемане убежденията на околните.