Първо се решава какво търсим цел.

Второ влизане в Начално състояние.

1.Поставяне на цел. Важно е да е ясно какво търсим. Да се освободим от съмненията. В началото е добре целта да проста и конкретна. Например: „ Защо изпитвам тих ужас като видя този човек :-).“ Оставяме само въпроса в съзнанието. Животът и връзките с хората и моделите на поведение могат да бъдат доста оплетени. Понякога се налага въпросът да бъде нещо като „Да ида в ключовият момент, във възела от който започва ...“. След като е ясна целта, отстранени са съмненията (!) за да не си пречи човек сам се прави пълно отпускане на тялото и насищане с енергия, например, деветте пречистващи вдишвания и както е описано в Начално състояние или както душата си знае.
До тук се постига вътрешна тишина и имаме съсредоточената енергия в цел.
2.Съсредоточаваме се в сърдечния център и създаваме усещане за навлизане на вътре и поддържаме усещането за движение към целта. Може да се брои от 10 до 1 с идеята , че на 1 ще стоим пред врата. Отваряме вратата. (или коридор/зала с много врати и една от тях се отваря спонтанно и продължаваме нататък).
Според човека тук се появяват усещания, мисли, картини. Важно е да се оставят нещата да се развиват каквито са, да се запази спокойно и свободно от вътрешния диалог и желания съзнание.
Когато в случката е вплетена силна емоция освобождаването от нея може да става като се издигне (премести, фокусира) съзнанието в точка на обективен поглед върху живота и от там да се освободи емоцията . Ако има водач , той свършва работата. Освободеното пространство е хубаво да се изпълни с яснота, разбиране, изцеление. Ако става дума за вкоренен модел на поведение – да се промени.
Например сега в отношенията си с човек непрестанно има желание за закрила, покровителство до ниво , което дразни и пречи на неговата независимост. Регресията до животът , в който е коренът изяснява причината, освобождава евентуалният страх, вина, грижа, дълг и позволява промяна на отношенията към обективни и равностойни. Мисля, че независимо от случките изплували от подсъзнанието, в този живот човек трябва да се грижи, защитава и развива според своите цели и идеи. Каквото и да се е случило трябва страхове и чувство за вина да се освобождават и да се вземе съзнателно решение какво да се прави тук и сега. Уникалността на всеки човек е безценна и не бива със средства за напреднали да започне да се тъпче с клишета и чужди идеи :-).